НАПОСОКИ

Бов се намира в Искърското дефиле, на 57 км северно от столицата. Според легендата носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който, пленен от цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на Балдуин Фландърски, първия латински император на Константинопол през 1206 г., маркизът получил благоволението на царя да се засели със сподвижниците си в землището на днешното село. Дори тази легенда да е вярна, местното население е успяло напълно да асимилира заселниците и да ги преобрази в чистокръвни шопи. Екопътечката започва от гара Бов (Стадиона), минава през село Бов – Водопада и се връща обратно. Нарича се „Под камико.“ Според прочетеното в интернет тя би трябвало да е лека и приятна. Но на практика се оказа друго – макар денивелацията да е само 400 м, маршрутът е с множество качвания и слизания, та в резултат е поне 2х400 м. Вървим покрай рекичката, която е доста интересна, терасирана, с много малки и по-големи водоскоци. Само че не сме улучили сезона... Водата е малко и едва-едва тече....

  Бели Искър се намирана 7 км южно от Самоков, по поречието на едноименната река. Около 1 км над селото започва Централният Рилски резерват, най-големият в България и един от най-големите в Европа. Река Бели Искър изтича от Канарското езеро в Рила и се приема за начало на р. Искър: на около 500 м северно от селото тя се среща с река Черни Искър и резултатът е просто Искър. А името на планината Рила идва от тракийското Роула, което означава „много вода.“ Екопътечката, по която се разходихме, е направена по поречието на Бели Искър и е успоредна на асфалтовия път. Има доста места за пикник и почивка. Тя е доста лека, почти без денивелация и прилича повече на парк, отколкото на туристически маршрут. Но пък е много живописна. Изградени са 8 големи и 10 по-малки мостчета, като всяко от големите си има име. Екопътечката е един своеобразен „макет“ на растителния и животински свят в Рила – на нея могат да се срещнат повечето видове, населяващи планината. Макар че ние не срещнахме ник...