"Под камико" - 25.08.2013

Бов се намира в Искърското дефиле, на 57 км северно от столицата. Според легендата носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който, пленен от цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на Балдуин Фландърски, първия латински император на Константинопол през 1206 г., маркизът получил благоволението на царя да се засели със сподвижниците си в землището на днешното село. Дори тази легенда да е вярна, местното население е успяло напълно да асимилира заселниците и да ги преобрази в чистокръвни шопи.

Екопътечката започва от гара Бов (Стадиона), минава през село Бов – Водопада и се връща обратно. Нарича се „Под камико.“ Според прочетеното в интернет тя би трябвало да е лека и приятна. Но на практика се оказа друго – макар денивелацията да е само 400 м, маршрутът е с множество качвания и слизания, та в резултат е поне 2х400 м. Вървим покрай рекичката, която е доста интересна, терасирана, с много малки и по-големи водоскоци. Само че не сме улучили сезона... Водата е малко и едва-едва тече. За това пък гледката, особено от високото, е прекрасна. Виждаме ту една, ту друга част ту от едно, ту от друго село, а пътеката се вие ли, вие като спирала през планината. Направени са пейки за почивка, има и маси за хапване. Засега обаче не спираме, страх ни е, че може и да не успеем да продължим.

Най-накрая достигаме до подножието на селото, точно срещу водопада сме, който... от време на време капе. Иначе водите му, когато ги има, се спускат от 30-40 м височина. Явно пак ще идваме – напролет.

Оттук следва стръмна, но кратка пътека до селото. Първо стигнахме до „Камината“ – интересно скално образувание, в чието подножие има място за почивка. Поседнахме и се огледахме – оттук се вижда цялата околност: върховете Гарван, Яворец и Колибица, сред които е сгушено селото Бов, селцата и махалите по дефилето.

Село Бов е малко, доста прилича на изоставено, въпреки това видяхме няколко жители, срещнахме и 5-6 кокошки.

Оттук бихме могли да тръгнем към останките от манастира „Свети Архангел Михаил“, само че сме изморени... Така се получава, като няма постоянство. Та минаваме по ул. „Водопада“ и тръгваме по стария коларски път обратно надолу. Вече е доста по-лесно да се наслаждаваме на пейзажа, но има и малък недостатък – не се движим покрай реката. По този маршрут, за разлика от пътечката на идване, се срещат доста следи от цивилизация – селскостопански постройки, места за големи селски празници (маса с пейки за 50-60 души), къщички с неясно предназначение...

По някое време нашата пътека се сля с Вазовата и след още малко трамбоване стигнахме до изходната точка. Тъй като беше малко неочаквано, извика буйна радост и облекчение у нас. Хапнахме си обяда тук, макар да имаше доста по-приятни места по трасето на екопътеката...

Дължината на пътеката, пропуснах, е 9.3 км и се изминава за около 3 чàса (от нередовни туристи).

Разходката поляхме в селската кръчма с по чаша бирица. Разбрахме, че традиционно тук се провеждат „Празници на Бов“ – 7 дни всенародни тържества между Спасовден и Петдесетница, както и Лазаруване. Има неделно училище за народни занаяти.

Ето какъв диалог чухме в кръчмата:

– (дете към възрастен) Ти какво работиш?

– Карам един голям камион.

– И само това?!