НАПОСОКИ

Крепостта Мезек е една от най-добре запазените крепости по нашите земи. Стените ѝ ограждат площ от около 6.5 дка, вътрешността е с форма на неправилен четириъгълник с размери 110 м на 60 м. Построена е към края на XI и началото на XII в, по времето на Алексий I Комнин и е използвана до падането на района под Османска власт. Служела е за замък или за пребиване на гарнизон. Крепостните стени са с дебелина от 1.9 до 2.5 м и са подсилени с девет кръгли кули, издигащи се над тях. Кулите са били разделени на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани, чрез гредоред. Най-интересно устроена е кулата, разположена в югозападния край, която е най-голяма и най-добре запазена. Имала е три етажа, горните два с бойници. Отворени са към вътрешността и имат кръгов обстрел, така че са осигурявали защита дори врагът да проникне в укреплението. Крепостта е с много важно стратегическо разположение – намира се на 150 км от Филипополис и Дедеагач, а от София и Цариград – на 300 км. Като гранична ...

Крепостта Лютица, известна още като „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“, е паметник на културата с национално значение. Намира се на 10 км югозападно от Ивайловград. Тя е съществувала от IX до XVIII век, а археологическите находки показват, че е хълмът, на който е издигната, е обитаван и много преди това. Градили са я предимно от мрамор, тъй като в районът е богат на този материал. Била е многократно разрушавана и построявана отново, настоящият си вид е добила през XII-XIII век. Крепостта е добре запазена, по което може да си съперничи с Мезек и Маточина. Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица, епископски (IX-XVII в. ) и архиепископски (XVII-XVIII в. ) център, играл важна роля в българската история, особено по времето на цар Калоян (1197-1207 г). След края на XVIII в . крепостта губи значението си като фортификационно съоръжение, жителите ѝ я напускат и основават с. Лъджа около близките минерални извори. К...