НАПОСОКИ

     Честит празник! И така – последен ден. Снощи хотелът се напълни, което много ме зарадва. Дойдоха гости от къде ли не – от София, Варна, Кърджали, че даже и от Русия. С неудоволствие и насила изядохме полагащите ни се катми, но днес е туристическият ни ден, трябват свежи сили. Вдъхновени от дядо Сюльман, поехме към Каньона на водопадите. Всъщност тази идея (или съвет) ни даде любезният хазяин (ски-учител в Пампорово) и ние променихме първоначалния план – езера и музея в Смолян. Местността се намира извън града (който край няма) и е лесна за намиране – само направо. В началото има черен път, по който може да се мине и с кола. Както ни казаха местните: „Вашата кола не е много запазена (!), може да идете с нея.“ (Ако някой се чуди, колата е Голф 2 от миналото столетие). Но ние решихме да си я пазим все пак и да тръгнем пеша. Бездруго щяхме да спестим около 10 мин. Тази екопътечка представлява нещо като околовръстен път, опасващ Каньона на водопадите. Както ...

След скромна закуска от по две пържени филии се отправяме в посока Гърция. Отново завои, слизане и изкачване, красоти. И така 60 км. Никакви проблеми с ориентацията – навигаторките стават все по-добри. Около час и половина по-късно вече сме в Златоград. Почти веднага попаднахме на табела за етнокомплекса и паркирахме. Комплексът е построен преди около 10 години и представлява цял квартал със сгради във възрожденски стил – повечето са къщи за гости, а сред тях има старовремски дюкянчета, които са нашата цел. След 5-6 безсмислени тегела покрай тях настъпи пладне, т.е. те излязоха в обедна почивка... Така че разходката ни започна с друг музей – на класното образование в Средните Родопи – много хубав. В класната стая са представени и трите модела образование – килийно, взаимно и светско. Интересен беше дневникът: всяко дете си има страничка, на която, освен оценките, пише от къде е, кои са майка му и баща му, на чии разноски учи. Друго много важно пособие, съпътствало тогавашнот...

Пътят София – Соколовци се оказа неочаквано дълъг. Първоначално може да бъде определен като скучен, тъй като започва от А-1. Първата ни спирка е Перущица, за която обаче няма нито една табела, макар да е НТО. За града трябва да се отбие при Цалапица, което ние пропуснахме по гореказаната причина да направим. Така че за по-напряко минахме през Пловдив, където се оправихме горе-долу добре. Перущица не е особено хубав град, нито пък много подготвен за туристи. Разгледахме музея, в който освен експонати от Априлското въстание и другите войни, има и фрески от раннохристиянската Червена църква, която в момента е в процес на реставрация (още 5 месеца). Точно до музея се намира църквата, в която са загинали въстаниците заедно със семействата си. В нея освен паметните плочи е и черешовото топче, както и една много хубава (немодернистична) скулптура на бунтовник, убиващ себе си и близките си, за да не попаднат в ръцете на турците. („Черешовият топ, приготвен от по-напред от селените, бил закопа...

Ден 1: Перущица, Бачковски манастир, Кръстова гора   Ден 2: Златоград, Момчиловата крепост Ден 3: Каньона на водопадите