Разбоишки манастир - 11.05.2014

 Към Драгоманското блато тръгнахме с голямата кошница, претъпкана с орнитофилски очаквания. То е най-голямото карстово блато в България. Било е пресушено през 30-те, възстановено е през 90-те години на миналия век, след което постепенно се е възвърнало и екологичното разнообразие в него. Голямо е. Колкото 480 футболни игрища. Обитават го 226 вида птици, от тях 126 гнездят в него. Това и други неща прочетохме, очаквахме и да ги видим. Обаче видяхме огромна площ, покрита с изсъхнал папур и тръстика, сред които се разходихме по специално направени (и умерено поддържани) дървени мостчета.

Навлязохме доста навътре, но гледката не се промени. В крайна сметка стигнахме до малко езерце (т.е. част от блатото, лишена от растителност) и влязохме в кабинката за наблюдение на птици. Видяхме няколко патици. На връщане се качихме и на вишката за наблюдение, откъдето мернахме една чапла в далечината. И стигнахаме до заключението, че Драгоманското блато сигурно е много интересно, но за орнитолози. Защото птиците не идват сами да се представят, трябва търпеливо да бъде изчакана появата им.

А ние нямаме нито търпение, нито време, затова се запътваме към

Разбоишкия манастир

Разбира се, минахме по грешен път. Или не толкова грешен, колкото обикòлен. Което пък ни даде възможност да се запознаем с този край на Шопско – много ми харесаха Голямо Малово и Мало Малово – зеленички, подреденички. Оттам излязохме на главния II-81 и стигнахме Годеч. Леко объркване, консултация с местните и вече сме на прав път. Впрочем преди Годеч е село Шума. То е характерно с това, че заведения няма, а колкото ги има, те са прилежащи към автомивките. А автомивки – бол. Поне десетина. От Годеч до Разбоище населени места няма, само тук-таме някоя махалица.

Самото село е разположено доста по-високо и е било село някога. Сега май освен виладжии други обитатели няма, макар че видяхме все пак две заведения. „Паркингът“ е извън селото, за него се минава по асфалтов път, който след време прелива в черен. Последният е подходящ за поклонници с офроуд автомобили, каквито ние не сме, така че оставихме колата и тръгнахме пеша.

Природата се оказа много красива (не че това е необичайно за Родината ни), която красота ако трябва да се опише с една дума, то тя ще е „огромно.“ Огромна широка поляна, огромна дълбока падина, а зад нея – не чак толкова огромна планина. В падината са релсите, по които се движи влакът.

За да се стигне до манастира следва сериозно слизане по козя пътечка (още при слизането се замислихме за изкачването после...), след това 5 минути по релсите и сме там.

На историята на манастира няма да се спирам. Тя не се различава съществено от историята на кой да е нашенски манастир. В момента е действащ и го обитава една монахиня. Видяхме я, но без да общуваме с нея. Разговаряхме обаче с нейния помощник, който се явява тук в петък, събота и неделя. Много симпатичен човек. Не разбрах със сигурност, но мисля че помага безвъзмездно.

Манастирът е разположен по дефилето на река Нишава. Той е от едната страна на реката, а скалният манастир (скит), който според нашия познайник е единственият в България, е от другата. Минаваме по мостче над реката – красиво е, зелено, прохладно. Разбирам ги отшелниците защо са си избрали подобно място. Няма да отшелничестват на полето я.

Помощникът (как пък не му запомних името!) ни заведе до лековития, наскоро осветен извор (това не е старото аязмо, за което пише, то се е изгубило). Когато освещаването трябвало да се извърши, било обаче толкова кално, че нямало как това да се случи на мястото. Затова извършили тайнството в манастира, с нарочно донесена от извора вода (която сигурно после са върнали обратно в него). Много студена и вкусна вода впрочем.

Магерницата в манастира е действаща. Функционира обаче не точно като магерница (защото за една-едничка монахиня ли да се магери), а като кръчма-столова за посетителите. Тя е доста симпатична – хем старовремска, хем страшно уютна. Имат едно антикварно кресло, по неведоми пътища подарено им от цар Фердинанд. Дошло от чужбинско. Гледам го – счупено. Питам – защо не поискате да ви го поправят? Отговор – нали от синода веднага ще ни го вземат...

В манастира има и леглова база. Без баня и с външен клозет, но с перспектива това да се промени. Нямат и водопровод, нито пералня, така че гостите трябва да си носят чаршафи. За нощувката не се плаща, но приемат дарения за манастира. Интересен факт: понеже е метох, смесени компании се приемат само когато нашият човек е там (т.е. през уикендите). В останалото време – дамички.