НАПОСОКИ

Денят започва със задължителната при посещение в Истанбул разходка с корабче. По Босфора, разбира се. Имахме късмета да попаднем на изключително забавен екскурзовод, който и за миг не ни остави да скучаем. Обиколката стартира от новия дворец Долмабахче на европейския бряг. Още в началото видяхме купища луксозни сгради, повечето от които съм забравила. Някои, за които се сещам: единственият седемзвезден хотел в Истанбул, най-луксозната дискотека, в която е пяла „турската Лили Иванова“ (а може би и българската), още един (последния) султански дворец и т.н. Къз кулеси – Девичата кула. „Един византийски император си имал една-едничка галена дъщеричка. Веднъж отишъл да се посъветва с Ванга, която предрекла, че когато навърши 18 години, змия ще ухапе момичето и то ще умре. Владетелят толкова обичал детето си, че заповядал да построят кула на малък остров между Мраморно и Черно море и затворил девойката в нея. Но човек не може да избяга от съдбата си. На осемнайстия ѝ рожден селяни от покр...

След изтощително нощно пътуване, най накрая пред нас изплуваха светлините на императорския град. Истанбул ни посрещна с идеално подредената си и внушителна индустриална зона – без недостроени сгради, без разграбени фабрики. Още преди 6 сутринта шосето беше доста натоварено. По изгрев слънце стигнахме до хотела – без настаняване, разбира се, в този ранен час. След кратко чудене какво да предприемем, оставихме багажа, взехме филиите и айраните и се гмурнахме в атмосферата на града. Това е първото ми посещение тук, но от дълго време се чудя какъв е произходът на наименованието Истанбул. Ето какво разказва Стефан Герлах, протестантски богослов и свещеник, живял в Цариград от 1573 до 1578 г. като духовник на барон Давид Унгнад, посланик на Свещената Римска империя: „По обед моят милостив господар разказа защо турците наричат Константинопол Истамбул. И каза, че приели името от гърците. Когато преди питали някого: „Къде отиваш?“, той отговарял: ἐιξ την πόλιν [в града]. Също както за Ри...

  Ден 1: Топкапъ сарай Ден 2 и 3: Разходка с лодка, Капалъ чарши, Сюлеймание; отпътуване

Гергьовден. Радост за хората, геноцид за агнетата. Дали от съпричастност към животните, дали от любов към природата, но решихме да избягаме далеч от миризмите, съпътстващи празника. И дали от мързел или поради недостатъчна подготовка, избрахме близка и лека дестинация – хижа „Пейова бука“ в Плана планина. Много старателно прочетохме указанията, дори ги разпечатахме. Приготвихме продоволствията и поехме. Лека-полека стигнахме до Долни Пасарел, където трябваше да спрем веднага след моста, но незнайно защо решихме да продължим по главния път, към центъра на селото... Речено-сторено. Паркирахме и взехме да питаме за пътя. Оказа се, че (уж) сме на прав път. Имаше и доста хора. Помислихме си – брей, че популярна пътека сме избрали! И като истински овце – в унисон с празника – тръгнахме със стадото. Стадото обаче стигна само до близкия манастир, а ние се оказахме две заблудени овце без ясна цел и посока. В крайна сметка решихме, че като сме тръгнали, няма да се връщаме, я! Вървяхме...