Три манастира за два дни - 11-12.08.2012

11.08.2012 г.

Чекотински манастир, Етрополски манастир 

Разходката ни почна с нелеко закъснение, тръгнахме почти по пладне. Чекотинският манастир се намира близо до Правец, по поречието на р. Малък Искър. До него се стига по стария път, отпреди ерата на Магистралата. Минава се през селата Трудовец, Разлив, Правешка лъкавица и Калугерово. Първите три са типични СО-села (сиреч грозни), докато Калугерово има красива, ненакърнена от белезите на прогреса архитектура, а къщите са спретнати и поддържани.

Самият манастир е съвсем близо до селото, в нещо като отдалечена, явно изоставена махала. Построен е през XI-XII век, но е бил изцяло разрушен по време на Османското нашествие. Случило се е след падането на крепостта Боженички Урвич, отстояща на 9 км от манастира. Близо до нея е имало и друг манастир – двата са поддържали връзки. През XVII век миряни открили останки от манастирската църква и манастирът бил възстановен. Век по-късно, по време на кърджалийските набези, отново е разрушен. Издигнат е отново в средата на XIX век благодарение на местните жители.

А днес единственото, което е останало от този втори манастир, е църквата, и то само нейната сграда. Интериорът ѝ е напълно обновен – съвременен и доста интересен. Иконите са нови, а подът, доста необичайно, е теракотен.

Жилищните постройки са спретнати, белосани, на 3 етажа с тераски отпред. На всеки етаж има пейки, застлани с покривала, цветът на които е различен за всеки етаж.

В манастирските владения има аязмо, което понастоящем е каптирано и лековитите му води се стичат към красиво иззидана чешмичка. Има и менче, привързано със синджир (!), та да може всеки да отпие от нея, но не и да го отнесе. Намира се насред гората, от едната страна е заобиколено с високи скали, които, заедно с призрачните дървета, създават мистична атмосфера. Чудесно място за самовглъбение и размисъл (или за разговор с Бог?).

Направихме кратка почивка в Правец. Градът е доста приятен и поддържан, малко в соц. стил, но е празен. Впрочем сигурно е нормално по обедно време... Храненето осъществихме в „Правешка баница“ – явно най-популярното заведение тук. Приятно място, а служителите работят без никакво напрежение и бързане. Историческия музей и родния дом на Тодор Живков оставихме за друг път.

Втора дестинация – Етрополе. Пътят е красив и приятен. Етрополе е красиво балканско градче, особено ако човек се абстрахира от панелките в началото на града.

Изпуснахме музея, но видяхме часовниковата кула, която е в процес на реставрация. Похвално! Строена е през 1710 г. за скривалище, а самият часовников механизъм е поставен през 1821 г. Близо до града пък са открити останки от антично селище, но разкопките вървят бавно или изобщо спират – в зависимост от финансирането.

Самият град е чист и подреден, има си фонтанче и градинки. Тук се провежда единственият в България празник на приведените (завряни) зетьове. Има ги много, защото етрополските моми не взимат местни момци – та да са красиви децата.

Първите заселници са тракийски племена – били привлечени от многото риба в р. Малък Искър и рудите в околните планини. В наши дни рудодобивът е убил рибата...

До Етрополския манастир се стига по пътя от Етрополе към Етрополска Рибарица, който след отклонението става тесен, стръмен и със завои, но е в добро състояние.

Етрополският манастир е доста по-голям от Чекотинския, също е осъвременен, но е доста по-популярен и комерсиален от него.

Много интересно е ремонтирана църквата – самата тя каменна, а кубетата ѝ, шестоъгълни, са боядисани в бяло и оранжево. Необичайно, но доста свежо и привлекателно. Вътрешността също е съвсем модерна, а над свещниците има специални отдушници.

Извън двора на манастира се намира водопадчето Варовитец, оттам почва и новоизградена екопътечка – „Екот от камбанен звън.“ Тя изглежда стръмна, но за по-неопитните туристи са сложени перила.

12.08.2012 г.

Земенски манастир

Земенският манастир се намира на пътя София-Кюстендил. Още в началото на пътуването ни прави впечатление природата – напълно различна от тази, с която сме свикнали (Балкана). Много е красиво, има като че ли етажност – тревисти растения, храсти, по-ниски и по-високи дървета. И всичко това в поне шест оттенъка на зеленото. Има доста скали и сипеи, те пък във всякакви нюанси на кафявото. Всички тези багри се съчетават в едно уникално цяло.

Манастирът се намира на 15 км от Земен и до него се стига, логично, по стръмен и тесен път със завои. Не говори добре за нас, но при пристигането там, първата ни мисъл беше хранително-пивова, а не духовно-пречистваща. Срещу природата не трябва да се върви, така че хапнахме в много приятно кръчме с изглед към манастира.

Докато се хранехме наблюдавахме поучителна сценка. Едно детенце, около тригодишно, вършеше обичайните за възрастта му магарии. „Ще паднеш“ – предупреждава майка му. То, разбира се, я игнорира. И накрая падна. Преди да се разреве обаче я погледна, видя, че номерът няма да мине и продължи да си върши своето.

След това разходихме храната по стръмна пътечка, която започва от заведението (хитро!). Не стигнахме до края ѝ, но все пак се изкачихме достатъчно високо, за да се насладим на прекрасна гледка – селцето в полите на планината (открояваше се училището му), а до него и язовира.

Земенският манастир е построен през XI в., а стенописите му са от XI и XIV в. Понастоящем не е действащ, а е превърнат в музей. Но единственото, което може да се види в този музей, е църквата.

Тя е напълно автентична, без никаква реставрация на иконописите. Олтарът е каменен. Казват, че ако поставиш лявата си ръка на него и си пожелаеш нещо, то се сбъдва. Освен църквата има жилищни постройки и часовникова кула, но те са добавени доста по-късно. Площта на манастира е голяма, дворът е много добре подреден, без неподходящи обекти – само ниско окосена ливада, разкошни чимшири и тук-таме някоя плетена кашпа с цветя.

Наблизо се намира Жабленският манастир, но до него се ходи пеша. Същото се отнася и за Земенския пролом – само ж.п. трасе има до него, така че тези две неща не можахме да видим.